Живот сред радиация: Как Чернобил се превърна в уникална екосистема

26 април 1986 г. В четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала в днешна Украйна (тогава СССР) се случва тежка авария. Експлозията води до пожар на графит, освобождавайки радиоактивни вещества на височина до 10 000 метра. Облакът преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия.

Аварията е най-тежката в историята на ядрената енергетика. Международната скала за оценка на ядрените инциденти включва седем степени. В най-високата седма степен, "Катастрофален инцидент", с излъчване на големи количества радиоактивност и тежко отражение за хората и природата, са класифицирани две ядрени аварии - тази в Чернобил и аварията във Фукушима.

Над 30 смъртни случая са пряко свързани с ядрената катастрофа. Докладите за смъртните случаи, дължащи се на дългосрочни последици от радиационното облъчване, са значителни, а цифрите варират. Стотици хиляди хора са евакуирани. Създадена е забранена зона в радиус от 30 километра, която съществува и до днес.  

След аварията повреденият реакторен блок 4 е покрит с хиляди тонове олово и пясък веднага след бедствието. Впоследствие върху него е издигната временна конструкция от стомана и бетон (саркофаг), за да се предотврати по-нататъшното изпускане на радиоактивен материал. Тъй като тази защитна обвивка е построена набързо, тя не е проектирана за по-дълги периоди от време. По-късно е изградена нова защитна конструкция, която обхваща разрушения реакторен блок и стария саркофаг.

Чернобилската катастрофа оставя дълбока следа в историята на човечеството - както върху здравето на безброй много хора, така и върху природата.

Почти 40 години след експлозията, екосистемата около Чернобил не може да бъде сравнена с никое друго място по света, ракзава Кейти Стейси, която изучава съвместното съществуване на човека с природата, за "Би Би Си".

Боровите гори, най-близо до централата, са погълнали толкова интензивна радиация, че игличките им са станали оранжево-червени, а след като са загинали, са създали т.нар Червената гора. Ранни проучвания съобщават, че дребни бозайници и безгръбначни изчезват в силно замърсените райони.

Митологията на Чернобил представя мястото като изпълнено с гротескни мутации – двуглави риби и други чудовища. Вместо това, Стейси вижда белоопашат орел и мигриращ орел рибар да ловят риба, големи бели чапли в плитчините в сянката на реактора, сив вълк в тръстиките и други.

Това, което хората очакват от Чернобил, е катастрофа, замръзнала на място - руини, тишина и  разрушен пейзаж.

Сега, близо 40 години по-късно,забранената зона се е превърнала в един от най-необичайните екологични експерименти на Земята. Той е оформен не само от радиацията, от времето, но и от това, че е бил изоставен от хората. Обичайните екологични правила вече не важат, което води до това Чернобил да има наистина странна дива природа, пише "Би Би Си".

Обикновено големите животни са първите, които изчезват след екологично бедствие. Те се размножават бавно, изискват големи територии и са особено уязвими от човешкия натиск. Но в Чернобил те "процъфтяват".

Едрите бозайници са се завърнали в мащаби, които не отговарят на очакванията. Вълците бродят широко из забранената зона. Кафявите мечки са се появили отново след дълго отсъствие. Европейски бизони се движат през изоставени земеделски земи. Конете на Пржевалски се разпространяват свободно.

Бобрите са се заселили отново в реки, канали и езера. Елени, глигани, лосове и рисове заемат местообитания, които някога са били земеделски земи.

На пръв поглед изглежда, че радиацията не ги притеснява. Хората често си представят, че дивата природа на Чернобил е пълна с чудовища, родени от радиация, но учените, работещи в зоната, са склонни да променят тези очаквания. Ясни, драматични физически деформации при големите бозайници рядко се документират, защото животните, родени с тежки аномалии, рядко оцеляват достатъчно дълго, за да бъдат наблюдавани. В същото време относително краткият живот на дивите бозайници означава, че дългосрочните ефекти са трудни за откриване на терен.

Липсата на чудовища обаче не означава липса на въздействие, но показва, че въздействията не се развиват по начина, по който популярната култура очаква. Решаващият фактор изглежда е внезапното отсъствие на хора. Ловът сприра. Земеделието също. Пътищата се разпадат. Човешката намеса, често изразяваща се в постоянен натиск върху едрите диви животни, намалява рязко за една нощ.

„Това е важно“, казва еволюционният биолог Херман Оризаола, който изучава ефектите от радиацията в Чернобил от пролетта на 2016 г.„Екологията и отсъствието на хора са огромни фактори тук", допълва тя.

Резултатът е обратен на очакванията. Образуват се ландшафти, които все още са радиоактивно замърсени, но в тях живеят хищници и тревопасни животни в гъстота, която рядко се наблюдава в Европа. Чернобил звучи като място, където нищо голямо не би трябвало да живее. Вместо това, големите животни са сред най-видимите му обитатели.

Един от най-ясните примери за въздействието на радиацията от Чернобил и за еволюцията в действие идва от жабите в региона. Източните дървесни жаби, живеещи в забранената зона, са значително по-тъмни от тези, които се срещат на други места в Украйна. Разликата е толкова поразителна, че според еволюционния биолог д-р Херман Оризаола едва ли е необходимо да се измерва. „Отидете в Украйна, покажете ми жаба и аз ще ви кажа дали е от Чернобил или не“, казва той. „Разликата в цвета не е едва доловима. Жабите вътре са просто много по-тъмни", допълва той.

Жабите от замърсените райони са средно с около 40% по-тъмни от тези извън зоната. По-тъмната кожа при жабите съответства на по-високи нива на меланин - пигмент, известен с това, че предпазва тъканите от радиация, като неутрализира някои от клетъчните увреждания, които тя причинява. Оризаола предполага, че естественият подбор е облагодетелствал съществуваща черта. „Дори в нормални популации, някои жаби са естествено по-тъмни. А тези индивиди вероятно са оцелели и са се размножили малко по-добре", казва той. Само за няколко поколения това предимство става видимо. Еволюцията тук не е създала нещо ново – тя е благоприятствала това, което вече е работило. Най-важното е, че жабите не показват ясни разлики във възрастта, имунната функция или цялостното здравословно състояние. Това, което се е променило, не е общото им състояние, а някои характеристики, които са предпочитани.

Ако черните жаби разширяват нашата идея за адаптация, някои от гъбите в Чернобил я разширяват още повече. Вътре в разрушените сгради на реакторите и в части от забранената зона, учените са открили тъмни, богати на меланин гъби, които растат там, където почти нищо друго не може да оцелее. Те покриват стени, пълзят по отломки и образуват колонии върху среди, наситени с йонизираща радиация – дори на места, които би трябвало да са дълбоко враждебни за живота. Още по-странно е, че някои от тези гъби изглежда растат по-енергично в среда с висока радиация. При някои видове излагането на радиация е свързано с промени в растежа и метаболизма, което кара изследователите да предположат, че меланинът може да помогне на гъбите да понасят или дори да използват радиация.

Дали тези гъби наистина „използват“ радиацията като източник на енергия, остава открит въпрос. Ясно е, че те използват изключителна ниша, която едва е съществувала преди 1986 г. 

Стотици диви кучета все още живеят в и около забранената зона. Те произхождат от домашни любимци, изоставени по време на евакуацията през 1986 г. Но през последните години изследвания показват, че тези кучета са генетично различни от популациите в други части на Украйна.

В едно проучване от 2023 г., обхванало 302 диви кучета, изследователите установяват значителни различия между кучетата, живеещи близо до електроцентралата, и тези, които се намират само на 15 км разстояние. Това откритие подхранва добре познатата теза, че радиацията причинява бързи мутации. Реалността обаче е по-нюансирана и по-странна. Вместо да са предизвикани от радиацията, промените отразяват изолацията. Малкият размер на популацията, ограниченото движение, инбридингът (близкородственото размножаване), промененото хранене, излагането на болести могат да доведат до генетично раздалечаване изненадващо бързо, дори и без влияние на радиацията. Кучетата в Чернобил показват колко бързо могат да се разграничат популации, когато социалните и екологичните условия се променят рязко, дори когато самите животни изглеждат напълно нормално.

В продължение на години една от най-тревожните идеи, свързани с Чернобил, не беше какво можеше да се види, а какво не можеше да се чуе. В годините след инцидента, изследователи и посетители описват части от забранената зона, особено най-силно замърсените райони, като странно тихи. Горите изглеждат буйни и непокътнати, но липсва постоянният фонов шум, типичен за здрави екосистеми. Това води до ефекта на „празна гора“ - пейзажи, които изглеждат структурно сложни, но липсват някои от най-малките и най-оживени жизнени пластове.

Нивата на радиация в края на 80-те и 90-те години на миналия век са много високи, а екосистемите се сблъскват не само със замърсяване, но и с внезапно изоставяне от хората. Земеделието спира, лесовъдството престава да съществува, местообитанията са подложени на промени за една нощ. Обикновено подобно "екологично мълчание" сигнализира за екологичен колапс, но тук то съществува редом с видимия растеж. Четири десетилетия по-късно обаче звуковият пейзаж се променя отново. Днес забранената зона не е еднакво тиха навсякъде. През пролетта много райони, включително някои, които все още са класифицирани като силно замърсени, могат да бъдат оживени от птичи песни. Има кукувици и славеи, понякога в изненадващ брой. 

Това обаче не означава, че възстановяването е било лесно. Някои от по-замърсените райони все още имат локализиран спад в броя на насекомите. Птиците са неравномерно разпределени в региона.

Следователно, това, което идеята за празната гора улавя, не е постоянно състояние, а момент във времето. Екосистемите на Чернобил се променят от четиридесет години. Тишината е част от историята, но не и последната глава.

Този април се навършват 40 години от бедствието, но все още не е възможно да се направят точни заключения за въздействието му върху околния пейзаж. Дивата природа се е завърнала до голяма степен, защото хората са я напуснали. Но това се случва неравномерно и непредсказуемо. Радиацията продължава да оказва реален биологичен натиск, често проявяван едва доловимо, неравномерно и в малки мащаби, съобщава Нова тв. Там, където има адаптация, тя рядко е драматична и почти никога не е еднозначна.

Както твърди научната писателка Мери Мисио в книгата си Wormwood Forest, забранената зона не е завръщане към някакво девствено, предчовешко минало, а появата на нова екосистема, оформена от замърсяване, изоставяне и случайност.

Чернобил не доказва, че радиацията е безопасна. И не предлага план за връщане на градовете към природата. Това, което показва, е как екосистемите реагират, когато познатите правила се нарушават, и колко дълбоко човешкото отсъствие, дори когато е породено от катастрофа, може да промени живия свят.